Определено ми харесват твоите стихотворения. Творчеството трябва да се споделя. Не бива да го пазим само за себе си. Твърде егоистично е. Продължавай да пишеш, моля те!
Благодаря за това „място в мрежата“. Някак си го усещам и мое Обичам да идвам тук. И го правя особено често напоследък.
…А ако трябва да се изразя по-точно –
дори прекалено често:)
Много силни стихове! Вие сте човек с богата душевност, но и по женски нежна и ранима. Казват, че страданието пречиства. Дали ставаме по- чисти чрез болката? Зависи от човека, мисля, че ни се дава като възможност да опознаем себе си, като урок и всеки получава различна оценка. Да трансформираш болката в такава прекрасна поезия наистина трябва да получи най- високата оценка от… там горе, който ни подлага на житейските изпитания!
Не знам какво мога да кажа. Наистина съм очарована от написаното. Това, че може би някой няма да хареса написаното не трябва да Ви отказва от творенето. Все ще се намери някой, който да оцени това, което вършите. А и май по-важното (колкото и егоистично да звучи) е Вие да харесвате това, което вършите и да ви доставя удоволствие, да ви радва и да ви прави щастлива, както сама казахте.
Доста скромна, забелязвам, сте Вие…А нямате основание за това, сиреч броденето Ви из фикциите на словото(позволявам да добавя и Музиката, публикувана тук, която смятах, че се оценява единствено от „последните мохикани“) ми е изключително близко като асоциативно-творчески възприятия, тъй че „С посоките на вятъра“ мога да отвърна на Вашите ласкави думи за мен със същите, само че насочени от мен за Вас! А, да, и да пожелая нещо: Нека думите Ви пребъдат „В зениците на времето“… търсенията ви – също!
Радвай се, момиче!
Важното е, че се връщаме. Дали правим някакви асоциации със себе си, дали търсим и намираме нещо, което да си замисли и … да потърсим онази изгубена пътечка към самите себе си, но ние сме тук.
Стихчетата – това част от твоето усещане. човек или ги приема, или не. Нека това да не те интересува. Ти си Ти! И точно това е ценното!
Поздрави!
Откривам това твое местенце едновременно с радост и тъга.
Радост, че го отрих – благодаря ти за тихите думи,
и тъга – защото го откривам ЧАК сега Благодаря.
Има нещо вярно в твърдението, че чрез текстовете откриваме себе си. Така се ражда магията, привличането. И усещането за близост, и благодарност, че се раждат поетически откровения, които докосват душата…
Определено ми харесват твоите стихотворения. Творчеството трябва да се споделя. Не бива да го пазим само за себе си. Твърде егоистично е. Продължавай да пишеш, моля те!
Приятно ми е да съм тук. Посещавам твоето пристанище, когато ми е потребно да зная, че не съм сама. Благодаря.
Благодаря за това „място в мрежата“. Някак си го усещам и мое
Обичам да идвам тук. И го правя особено често напоследък.
…А ако трябва да се изразя по-точно –
дори прекалено често:)
Много силни стихове! Вие сте човек с богата душевност, но и по женски нежна и ранима. Казват, че страданието пречиства. Дали ставаме по- чисти чрез болката? Зависи от човека, мисля, че ни се дава като възможност да опознаем себе си, като урок и всеки получава различна оценка. Да трансформираш болката в такава прекрасна поезия наистина трябва да получи най- високата оценка от… там горе, който ни подлага на житейските изпитания!
Не знам какво мога да кажа. Наистина съм очарована от написаното. Това, че може би някой няма да хареса написаното не трябва да Ви отказва от творенето. Все ще се намери някой, който да оцени това, което вършите. А и май по-важното (колкото и егоистично да звучи) е Вие да харесвате това, което вършите и да ви доставя удоволствие, да ви радва и да ви прави щастлива, както сама казахте.
Драга Амелия,
Доста скромна, забелязвам, сте Вие…А нямате основание за това, сиреч броденето Ви из фикциите на словото(позволявам да добавя и Музиката, публикувана тук, която смятах, че се оценява единствено от „последните мохикани“) ми е изключително близко като асоциативно-творчески възприятия, тъй че „С посоките на вятъра“ мога да отвърна на Вашите ласкави думи за мен със същите, само че насочени от мен за Вас! А, да, и да пожелая нещо: Нека думите Ви пребъдат „В зениците на времето“… търсенията ви – също!
Радвай се, момиче!
Важното е, че се връщаме. Дали правим някакви асоциации със себе си, дали търсим и намираме нещо, което да си замисли и … да потърсим онази изгубена пътечка към самите себе си, но ние сме тук.
Стихчетата – това част от твоето усещане. човек или ги приема, или не. Нека това да не те интересува. Ти си Ти! И точно това е ценното!
Поздрави!
Казвам едно голямо – благодаря!
За целия блог!!!
страхотни стихотворения … точно ме оставят без кометнар … много, много ми харесва тук …
Хубаво представяне и хубави текстове. Много често, когато се наречеш поет, преставаш да бъдеш. Като да се наречеш „скромен“, например.
Откривам това твое местенце едновременно с радост и тъга.
Благодаря.
Радост, че го отрих – благодаря ти за тихите думи,
и тъга – защото го откривам ЧАК сега
Има нещо вярно в твърдението, че чрез текстовете откриваме себе си. Така се ражда магията, привличането. И усещането за близост, и благодарност, че се раждат поетически откровения, които докосват душата…
Kreativ Blogger
– http://www.pisalka.net/?p=83
Много ми харесва сегашния дизайн!Сякаш си пасва със съдържанието.
прекрасни стихове! на мен ми е топло тук. а това понякога е всичко.
Поздрав!