“C’est la vie”

Who knows, who cares for me
C’est la vie

Животът и неговата осмисленост чрез другите. Кой може да каже къде е вярната пътека?

Как би могъл?

Хората са като струни. Във всеки миг трептят с определена честота, а каква мелодия ще чуеш определя вятърът. Той идва и си отива, завърта вихрушки някъде, открива през разлюляните завеси парче спомен или сянката на мечта, оплита теб в проекциите на другите и внезапно си отива така, както е дошъл.
Да се бориш за някого? Как би могъл? Никой не вижда в теб нещо повече от собствените си бели и черни призраци: теб всъщност те няма в очите му, вероятно дори никога не те е имало.
Да се бориш за постигането на нещо несвързано с конкретен човек? Може би да. Може би това е една от смислените цели.

Луна

Понякога една неподвижна луна може да каже много повече от стотици движещи се в пространството обекти.