Един човек ми помогна да направя това място.

Приятелите са нещо, за което може да боли повече, отколкото за всичко друго.

- Кога остава само възрастният в нас? Когато спрем да мечтаем? 
- Мечтите могат да бъдат различни по мащаб; това не е достатъчен критерий.
- Когато интернализираме начините на другите за физическо и психическо оцеляване в негостоприемна среда? 
- Интернализирането на света е задължително условие за социализацията на всяко човешко същество, без което пълноценното му съществуване е немислимо.
- Когато компромисите със съвестта ни станат толкова много, че вече не помним блясъка на детските си очи в огледалото?
- Пречупваме себе си още преди първите мигове, от които пазим спомени.
- Когато осмислим правото на съществуване на множеството други истини?
- Запълнили Вселената със своята собствена истина на младини, с годините все повече отстъпваме от нейното пространство на различни системи за построяване на света. Вероятно най-умните накрая с един замах зачертават своята истина. 
- Когато спрем да питаме?
- А спираме ли?

Внезапен гръм и пръсти по перваза,
а времето на възел се завърза.

За тайната небето ми разказа.
Пустее паметта: сънят избърза.

И всеки дъжд, съблякла гордостта си,
словата да повтори тихо моля

и пак жадувам.

Пътят - уж прекрасен,
а дните - само куп абсурдни роли.

Опитай за минута-две
без граници в теб да живееш:

немеят с очи боговете,
без роля сърцето ти пее.

Ти - никой и нищо - така
без маските в теб съществуваш.

Навътре отвежда река -
през нея в бездумие плуваш.

В дъжда ни следобедност има.
Ухае свенливо на шума.

Нима носим в себе си зима
от първите хрумнали думи?

А знае ли някой дали
реален е земният друм?

Сънят с часовете вали.
Прелива човешкият ум.