Само с мен играта свърши. Няма смисъл от компас,
нито време за звезди и за досада.
С мен си себе си. Изцяло. С тебе аз съм просто аз.
Ти си моят мир. Аз – твоята награда.

Разноъгълници два с общи няколко стени.
Няма как да сме еднакви, слава Богу!
Малка длан в голяма. Дъх по пътека без вини.
Твоят поглед в моя. Танц на въздух с огън.

Вятър в клоните отвъд. Няма как да има край
преоткритото без истинско начало.
Малки стъпки до големи. Чистотата в нас е раят,
цветовете на дъгата – просто бяло.