Всеки ражда се сам и отива си сам,
всяка нощ самотата разплита,
а в средата, до нечие сигурно рамо,
пак е гладен, дори да е сит.

Всяко раждане дава единствен въпрос,
всеки сън – само образ неправилен,
а когато пристъпва към края си, бос,
е въпроса отдавна забравил.

Не единствен дотук, но последен за мен,
топла есен и лято прохладно,
след големия бяг почини уморен!
Чаша чай ще направя по пладне.

Моят отговор, знам, е при всички жени
избелял от нехайно изричане.
Не в слова ще ти кажа, а с моите дни.
Да, любими мой!

Ще те обичам!