Навремето започнах този блог с идеята да получа обратна връзка. С времето си дадох сметка, че такава не ми е нужна всъщност, че този, който разпознае нещо от себе си в нещо от написаното, ще го хареса и толкова, а за останалите то просто няма смисъл. Много пъти се връщах към тях през годините, голяма част от написаното тук отдавна е изтрито или преместено, а опитите за систематизацията на оцелялото при поредното вършеене с метлата ми показаха, че това няма смисъл. Изобщо. Връщането на този, който пише някакви неща, към тези неща, е единственото, което си струва – животът ме убеди в това, не толкова чутото от Хелга Томас.
В една дискусия, зародила се преди време, относно смисълът да се продължи в същия стил писането на блог, когато човекът е променен и животът му също, тогава знаех отговора – че потребността от постигане на консистентност на събраното ограничава пишещия и това го поставя в ситуация на избор. Сигурно е така. Във всеки случай това място ще претърпи още трансформации.
Хората не са само това, което разбираме от блоговете им. Никой не е само това, което ни е позволил да видим от него всъщност. Той има и още много други идеи, форми на изява на себе си в света, етапи, в които е един или друг, защото животът го променя, и много неоткрити още „себе си”. Затова не се изненадвайте, ако видите тук неща, свързани с политика, наука или нещо друго.