Остани

Остани още малко. Не бързаш заникъде, знам.
Отметни настрана всички черги от срещи и думища.

Бих ти дала от старото вино да пиеш, но нямам.
Остани! Нека чакат до призори жадните друмища!

Помълчи, за ръка с мен, така, както други говориха.
Нека спят на зениците факлите, с лъст напоени.

Тази вечер вратата към пътя до мен е отворена.
Остани!

Има време за есен в душите,
ранените.