За душата, безсмъртната

На стената в ума, на словата за теб по тапетите,
полусенки димът на цигарата леко чертае.

Още с надписа виждах финала и знаех сюжета,
но бе късно за крачка назад и реших да играя.

Днес по изгрев си спомних, на чаша кафе с огледалото:
“Зад привидните стъпки по пътя душата безсмъртна е”

и усмихнах се.

Слаби са плещите, крехко е тялото
и следите олекват от мен с ежедневните смърти.