А не искам да питам
29/08/2008
Странен белег от тънко длето на стената пред мен.
През прозореца влиза светът и след стъпка отлита.
Прави опит за плаха усмивка вратата през ден,
замълчава за миг, после кимва и в дрямка се сплита.
На леглото забравени сънища чакат, несгънати.
От редицата книги на масата шепот долита.
Тихо капе минута след друга и здрачът нагънат е.
Всеки отговор вече е тук,
а не искам да питам.
Страхотно е, тук е, а не искам да коментирам…
Поздрави!
“На леглото забравени сънища чакат, несгънати.”
Благодаря.
Господи, каква поезия! Благодаря за тези прекрасни стихове. Наистина, коментарът е излишен. Докоснаха ме. Трепет, болка, тъга, вплетени в моите забравени сънища…мигът, който отлита, шепотът на времето.
Поздрави!
Може би някой някъде се оглежда в нещо, казано от мен. А може би аз се оглеждам в този някой.