29

- Защо никога не казваш, кога ще дойдеш?
- Няма нищо лошо в конвенциите, освен убийството на собствения ти усет за нещата. Виждаш тези мои лица, които съм открил. Показал съм ти форма на далечност, а ти съзираш близост в мисълта. Няма да ти кажа, когато реша да спра да идвам, нито ще фиксирам часа на идване.
- Може би… близостта е вятър.
Сега говориш с мен, а после – тишина.
Следите са в ума ми осветени.
Разделите и срещите са просто имена,
от моята самотност оцветени.
- Може и така.