28
04.02.2008
- Ако си стигнал до някакви изводи за света, седни и ги напиши.
- Няма смисъл.
- Защо?
- Според Кун смяната на парадигмите в науката става не поради общовалидност на една, а поради влиянието на множество фактори върху тази смяна. Десетки умове първо са минавали за неразбрани, после теориите им стават мода, накрая канон, докато не се намери някой, който да обоснове тяхната несъстоятелност, а после, обикновено след време, да се намерят достатъчно поддържници на новото. Историята на човешката мисъл прелива с такива примери. Сама ги потърси – търсейки, ще ги намираш в изобилие и сама ще доконструираш тезата ми. Ето това се е случвало стотици пъти.
- Тогава… не разбирам.
- Ако кажа нещо наистина значимо за света, няма да бъде разбрано. Не и от съзнание, което, за да помести нещо в решетката на ума си, все пак трябва да зърне в него значима доза познато. Но, примесено с познатото на ума ти, каква сериозна теория би било това? Освен това, ако съм достигнал до такива невероятни истини, как бих ги изразил с човешки думи? Пък и казах: «според Кун». Това не значи, че е вярно, а че поредното човешко същество е имало благоразумието да запише идеите си.
Привет!
Последните 5-6 номера са страхотни! По-рационални сякаш, а това е добре. Когато жена се опитва да пише рационално, получават се интересни творби. Всъщност малцината добро жени-писатели са пишели рационално. Или поне тези, които аз харесвам…Ама нали точно те са и най-известни? Anyway.
Четем те поне двама с огромен и нарастващ интерес. Надявам се не възразяваш (бих говорил на вие и дори предпочитам, ала сякаш зле се приема това…) да насоча вниманието на читателите в моя блог към тази поредица?
Ще го сторя, ако позволиш още днес.
С благодарност,
Ясен
- Дали си струва? Та какво казвам аз?
- О, нищо смислено, бъди убедена в това, затова пък забавлението за някои си струва. Понякога маските на скромността прикриват дупките на бедната душа. Съблечи ги.
С благодарност!
Чудя се…
Тръпката в корема, пеперудите, когато видиш човекът, който обичаш.
Само че тръпката не е в корема, а в червата. Да, там са червата, а не корема/стомаха. И се дължи на големия брой мю-опиодни рецептори, с които се свързват ендорфините.
Цинизъм или реализъм?
За да не остана неясен… Въпросът дали е цинизъм или рализъм ме вълнува от около две седмици.
С благодарност!
А може би, за жалост, сме това:
зад маските и розовия дим
усмихват се единствено черва,
а ние на сърцата си седим.