24

- Всеки път, когато разговаряме, ми казваш неща, върху които мисля много. След време установявам, че част от тези неща са верни, други – не. Какъв е смисълът да разговаряме въобще, след като ми даваш противоречиви описания на света?
- Да, така правя с всичко. Лошо ли е?
- Объркващо е. Не само не ми е полезно, ами ме заплита още повече в конците на мислите.
- Как ли се чувстват хората, създал велики творби?
- Първият ми отговор е да кажа „велики”, после, прехвърляйки лица и имена през спомените си, ще ти кажа: зле. От една страна, би трябвало безгрижно да запращат във Вселената парчетата от сътвореното от себе си, ако са достигнали онази точка на развитие, за която спомена. От друга, ако е вярно онова за зелките, може би са видели неща, които са ги стъписали.
- Кой е казвал, че отвътре сме едно?