23

- Можеш ли моментално да изтриеш написаното и за нищо да не ти е жал?
“Не струват думите и мислите зад тях.
Едничък погледът навътре прояснява
и слепва истините, рухнали на прах
под часовете с пръсти от жарава”.
Първо ми хрумна да напиша “Варава”, ама реших да не намесвам разбойници и божества, че стана дълга и широка.
- Нищо от това, което правя, ли не струва?
- Няма значение, какво правиш – каквото и да е то, трябва да можеш да го отрежеш за миг от себе си. То не си ти. Нещо иска да бъде казано, но в него не е истинският смисъл, в противен случай всеки човек щеше през целия си живот да сътворява едно и също стихотворение, мелодия или картина и всяко от тях да съдържа единствената и неоспорима истина. Изхвърляш го и влизаш по-навътре. Гледаш в погрешната посока, забивайки зеници в създаденото. Виж какво остава. Хората са като зелки. Важи не само за опознаването им отвън, за социалните им роли, но и за самопознанието им. Всеки лист от теб се сваля само с болка. Помниш, персона значи маска. Ти си набор от маски, за малка част от които знаеш. А творчеството, без значение от какъв вид, сваля от теб дълбоките, същински маски на душата, за които дори не подозираш. Прави това, което те изгаря. То гори не теб, а твоите фалшиви лица и тела. Някога може да стигнеш до онова отвъд тях, знае ли човек?