22

- Нека да поговорим, моля те!
- За какво?
- Не знам.
- Не знаеш, за какво да говорим? На това Якобсон му е сложил име: “фатическа функция на езика”. Искаш да си приказваме, все едно се държим за ръка. Нищо не ти давам, нищо не ми даваш, обаче се държим и си мислим, колко е хубаво, че всеки от нас не е сам. И всичко това - през думите. Сякаш не можем да седим и да мълчим!
- Хм!
- Нужен ли ти е друг, за да ти каже нещо? Трябва ли ти такъв, който да ти дава отговор на твоите горчиви въпроси към себе си? И в състояние ли си да чуеш нещо от него, когато говори, освен акустиката на собствения си глас в стените на неговия?
- Добре, тогава утре.
- И утре няма да имаме тема, но самотата в твоята чаша ще е намаляла с един ден. Добре.