20

- Защо хората са нещастни?
- Харесва им.
- Как може да им харесва?
- Умът си има капани и е нужна ловкост, за да се измъкнеш от тях. Ловкост на духа. Овързани до шия с въжетата, които сами сте дърпали с такова настървение, после се чудите, как да дишате. Огласяйки света с писъците си, всъщност сте смешни.
- Отвратително!
- Нищо подобно. Можеш ли да изключваш силните си емоции? Ситуация провокира конфликт - всичко показва, че е наличен целият набор от елементи, свързани с твоето вълнение. Но е игра. Защо я играеш?
- Искаш да кажеш, че се преструвам през цялото време ли? Не е вярно.
- Вярваш си. Там е проблемът. Вярваш на филма, в който играеш. Как определяш, как да се чувстваш в една или друга ситуация, кой етикет - с плюс или минус - да лепнеш на секундите, в които си положена? Не е толкова трудно сама да правиш своите избори между две възможности. Всеки път. Все пак, не е чак толкова голямо предлагането, нали?

Един коментар по “20”

  1. nin казва:

    Това отдавна съм го осъзнал, но не ми помага да избирам с какво да се ангажирам, е понякога, рядко успявам.

    Някои от последните ти записи ми напомнят на нещо, което съм чел и ми харесва вярвам и на теб ще ти хареса.
    Писма от края на тунела

Вашият коментар