19

- Скоро гледах един филм за хирург, който преподавал на лекари, но и пишел романи, рисувал… Там употребиха фразата: “въпреки че се разпилявал толкова много, той бил добър професионалист”. Обидно ми стана заради него. И странно.
- Любовник с времето е тайната врата. Създай връзка с него. Обвържи се. Представи си, че денят е модел на твоя живот. То е така, но ти се страхуваш да приемаш нещата от тази гледна точка, затова сега насили себе си и наистина го виж. Няма друго. Няма друг ден - само този. Събуждаш се и до края на вечерта преминава животът ти с неговия максимален пълнеж. Какво ще правиш? Ще спиш непрекъснато, защото нищо не си струва усилията, в пашкула си обречени на крах? Ще работиш няколко часа и ще прекараш с приятелите и семейството си останалите? И така колко време? Приложимо ли е завинаги? Часовете са цветя. Полей всеки час с водата на вниманието си. Останалото ще ти даде времето в замяна. И тогава няма да има никакво значение, от какво разбираш, с какво се занимаваш, в какъв цвят претворяваш себе си. Не работи заради пари никога - това опустошава. Прави го заради времето-любовник, което иска да види твоята всеотдайност. Тогава, само тогава то ще ти отпуска още и още часове, невидимо за останалия свят. И тогава ще успяваш да събереш в пътеката си онова, което друг не би могъл и в пет живота. Но… първо е любовта.

Един коментар по “19”

  1. nin казва:

    Много добре написано! Сякаш някакви мои несвързани идеи кристализираха тук.
    Мога да кажа същото за твоя блог, което каза за моя.

Вашият коментар