- Не мога повече така.
- Аз мога. Но щом казваш…
- Какво ще стане сега?
- Нищо. Ще те наблюдавам. Не мисля да се връщам, но не съм сигурен. Може да е, както досега или по друг начин… Не обичам да се обвързвам с очаквания, затова отсега ще ти кажа да не ме чакаш и да се оправяш сама.
- Не мога да се разделям.
- Не е вярно. Ако не бях видял прашинки от себе си в теб, нямаше да съм тук през цялото време.
- Нека помълчим.
- Ще мълча с теб отдалеч. Когато ти стане твърде трудно, попитай ме наум. Ще ти отговоря. Винаги съм го правил.

2 Trackbacks / Pingbacks for this entry:
[...] Поредица необикновенни текстове на роден език. Някои кратки, други почти неприлично дълги за блог. Ала в онзи блог пише творец – не е по нашата мяра да го ограничаваме! [...]
[...] Пък и ти написа всичко това заради мен. Когато го започна точно преди четири години, не знаеше какво е, половин [...]