Периодично пресявайки нещата тук, се изправям пред дилемата “думи или бездумие”.

Прекрасен вариант за място: само линкове към музикални записи и нито дума. Далеч по-малко прекрасен вариант за блог: “думи, думи думи”… Написани днес, поемат според възможностите си моите истини за света, актуални към определен момент - след време ми откриват непомислени дотогава неща или хвърлят душата ми в смут какво съм искала да кажа и защо съм си позволила празнодумие.
Спорадичните прояви на желанието ми за разчистване на всичко водят до брахилогични редакции на текстови отрязъци и до изтриване на цели раздели, в които търпеливо съм наливала капчици внимание. Разбирам от малко неща, интересувам се от повече, а тук, сякаш напълно независимо от волята ми, се оформя място за експерименти, в което в свой ритъм променят своята конфигурация поетични и непоетични думи, модерна и класическа музика, линкове към интересни места и образи, провокиращи мълчание.

“Думи или бездумие”? Може би съюзът е по-уместен.

Comments are closed.