“Starry Night” (1999)

Кои са причините времето да си играе с човешките оценки за таланта? В какво съвременните технологии превръщат изкуството? Какво е изкуство и какъв е неговият смисъл? Колко близо може да бъде една наука до истинните факти за явленията, които тя изучава?

“Starry Night” с недомлъвки поставя няколко смислени въпроса, подменя сериозните отговори с множество нелепости в холивудски стил и оставя лепкаво усещане за неадекватност, с което самата идея за възкръсването на Ван Гог няма нищо общо.

Опитаме ли да приземим себе си с гледане отново на “Vincent and Theo” на Олтман или поредицата на BBC “Power of Art – Van Gogh”, ще открием, че не спираме да задаваме въпроси: коя е силата и слабостта на фикцията, каква е степента на достоверност на нещата, пресъздадени от стремеж към обективност, и какви са възможните граници на обективността, когато става дума за изкуство?

“Starry Night” очертава контурите на въпроси, които трябва да запълним със своя истина, отричайки поднесената от филма, и може би в това е смисълът на неговото критично гледане.