Отговор

Всеки ражда се сам и отива си сам,
всяка нощ самотата разплита,
а в средата, до нечие сигурно рамо,
пак е гладен, дори да е сит.

Всяко раждане дава единствен въпрос,
всеки сън – само образ неправилен,
а когато пристъпва към края си, бос,
е въпроса отдавна забравил.

Не единствен дотук, но последен за мен,
топла есен и лято прохладно,
след големия бяг почини уморен!
Чаша чай ще направя по пладне.

Моят отговор, знам, е при всички жени
избелял от нехайно изричане.
Не в слова ще ти кажа, а с моите дни.
Да, любими мой!

Ще те обичам!

Две души

Всеки градски пейзаж в този никакъв час
крие в пазвите тежки от себе си
две тела като нас, две души като нас,
неспособните да се намерят.

И дори ако с теб днес излезем навън,
ще пропуснем очите на другия.
Тази вечер навярно все някой ще звънне,
преди в мислите да се изгубим.

Не е тясно сред същите стари стени.
Нова маса е сякаш излишна.
Като клонинги вече са нашите дни.
И лицата ни май са предишните.

Ще погледаме филм. Ще се смеем на глас.
Ще изключим рекламите шумни.
Ще четем Маларме. Ще послушаме джаз.
Ще се чувстваме стари и умни.

Ще си спомним, че с теб сме отдавна сами.
Ще ридаем задавено в тъмното.
Ще притихнем да чуем как кротко ръми.
Ще погледнем, че вече се съмва.

Ще избягаме после далече оттук,
от телата си да се изтръгнем.
Ще ни сепне будилникът с гръмкия звук,
ще въздъхнем и после ще тръгнем.

И когато най-сетне сме с тебе навън,
ще пропуснем очите на другия.
Тази сутрин навярно все някой ще звънне,
преди в мислите да се изгубим.

Всеки градски пейзаж в този никакъв час
крие в пазвите тежки от себе си
две тела като нас, две души като нас,
неспособните да се намерят.

Сънуване

- Такъв измислих те насън и не е чудно,
че още призори изваяно бе тялото,
очите, пръстите ти… После, на събуждане,
аз вече знаех, че пътеката е цялостна.
Такъв, безименен, задълго ме посрещаше
с усмивка лека всяка привечер на прага ми.
Един до друг седяхме, после ме подсещаше
да хапна нещо и навреме да си лягам.
Такъв, безкоренен, те исках. Виж, признавам си.
И тъй безспоменен, бездумен, безлюбовен…
Единствен верен мой, утеха преди ставане!
Единствен мой, за който вечер бях готова!
Такъв измислих те насън, но си различен.
Каква сънувал си ме? Знам, че си сънувал.
- Какъвто мен сънува, но да се обичаме
е дваж по-трудно от това да се сънуваме!